От първата домашна конзола за видеоигри преди повече от 40 години - Magnavox Odyssey, пусната през 1972 г. - индустрията е видяла поток от качествен хардуер за игри. Любимите конзоли като Atari 2600, Super Nintendo Entertainment System (SNES), Playstation, Xbox, Game Boy, Wii и Sega Genesis са само някои от кутиите, които са били скоби в нашите дневни. Всеки се помни с удоволствие заради забавната си гама от игри и иновации.
Малко по-малко запомнящо се е множество игрални машини, които бяха обявени, но никога не успяват да преминат етапите на производство. Този списък поглежда назад към конзолите за видеоигри, които никога не са стигали до рафтове, но със сигурност бихме искали да са. Тези устройства бяха изключително развълнувани от геймърите, но поради липса на финансиране, редица технически проблеми и общи корпоративни премеждия никога не видяха бял свят.
Ето 12 неиздадени конзоли за видеоигри, които желаете да съществуват.
12 Infinium Labs Phantom (2004)
Phantom със сигурност беше конзола за видеоигри с обещание, или по-скоро идеята зад конзолата беше доста обещаваща поне. По същество несъздадената система е била способна да изпълнява както настоящи, така и бъдещи компютърни игри, което дава на новодошлия изключително голяма игрална библиотека при стартирането. Искове от Infinium Labs - по-късно преименувано на Phantom Entertainment през 2006 г. - заявиха, че конзолата ще бъде лесна за разработчиците да произвеждат игри. Освен това, вместо да използва дискове и касети като традиционните конзоли по онова време, се казваше, че Phantom разполага с система за доставка с директно изтегляне. Тази система за директно изтегляне ще предостави на потребителите възможността да визуализират игрите преди покупката. Да не говорим, че собствениците на Phantom ще могат да купуват и наемат игри, без никога да напускат дивана си.
Всичко това може да звучи обичайно за геймърите днес, но със сигурност беше забележителен подвиг за новак в игрите преди повече от десетилетие. Както вече знаем, The Phantom така и не се осъществи, като пропусна всяка от многобройните си планирани дати за издаване. Това, заедно с други фактори, накара мнозина да повярват, че The Phantom се е превърнал в нищо повече от евтин трик, за да надуе цените на акциите. Всъщност главният изпълнителен директор на компанията беше признат за виновен в провеждането на схема „помпа и изхвърляне“ - незаконно популяризиране на стотинки с цел да развълнува потенциалните инвеститори, като същевременно добре знаеше ограниченията на съответния продукт - и следователно беше глобен с 30 000 долара.
11 Atari Mirai (края на 80-те)
Днес Atari Mirai е известен като една от най-големите загадки на игралната индустрия. Всъщност единствената убедителна информация, свързана с тази неиздавана загадка, е конзолна обвивка, съдържаща името на системата и логото на компанията. Действителните прототипи на Mirai са невероятно редки и потенциално изключително ценни. И все пак дори отчетлива липса на категорични факти не е успяла да заглуши вълните на спекулациите.
Мнозина вярваха, че конзолата представлява слух за партньорство между Atari и SNK Corporation - японска компания за хардуер и софтуер за видеоигри, най-вече призната като създател на семейството Neo Geo - предполагайки, че тази строго секретна система ще може да играе аркадни касети. Оттогава твърдението е опровергано от SNK Corporation (известно от 2001 г. като SNK Playmore Corporation) и се смята за малко вероятно за хората от бранша. В сегашния си вид Atari Mirai остава точно толкова мистериозен днес, колкото и преди повече от 25 години.
Добре, така че все още нямаме представа какво всъщност представлява тази конзола или на какво е способна. Въпреки това, мистиката около Mirai само още повече е подбудила желанието ни. С всеки изминал ден изглежда все по-вероятно нашите въпроси, свързани със системата, да продължат да остават без отговор, и въпреки това, ние сме също толкова любопитни да видим какво Atari е подготвил за геймърите в края на 80-те години, както винаги.
10 Taito WoWow (1992)
В началото на 90-те Taito, японският игрален гигант, известен с любимите на феновете аркадни заглавия като Space Invaders и Double Dragon, беше абсолютен титан в индустрията като разработчик на софтуер, но в опит да разширят своята марка, те се стремяха да направят пръскане и на пазара на хардуер. Въпреки че има смешно име, Taito WoWow всъщност беше доста иновативен продукт по това време. С участието на CD-ROM устройство и сателитен приемник, способен да предава поточни игри, WoWow е готов да доведе геймърите към ново поколение възможности - ако работи както е рекламирано, т.е.
Идеята зад конзолата беше проста, но новаторска: разпространявайте игри чрез сателит, за разлика от стрийминга на телевизионни програми чрез сателит и зареждайте геймърите само за времето, прекарано в игра. За съжаление скоростите на изтегляне на системата не бяха достатъчно бързи, за да се справят със задачата за стрийминг на няколко игри едновременно и WoWow се превърна в нищо повече от доблестни усилия. Основният принцип на тази забравена реликва наистина беше изпреварил времето си и ако беше успешен, игралната индустрия щеше да се промени завинаги.
9 Nurve Networks NanoGear (2003)
NanoGear е може би най-интригуващият продукт в този списък. Ръчната конзола беше насочена не само към геймърите, но и към амбициозните разработчици на софтуер. По същество NanoGear е проектиран с цел да създава игри, както и да ги играе. С вградените инструменти и вградената мрежа този хардуер би позволил на потребителите възможността да създават свои собствени игри, да съхраняват гореспоменатите игри вътрешно и да ги споделят със света. Освен това беше включена USB 2.0 свързаност, а устройството дори имаше виртуален домашен любимец.
За съжаление NanoGear така и не се материализира. Дори и да е попаднал на отворения пазар, е трудно да се каже дали конзолата би имала търговски успех или не, но въпреки това джобният компютър все още представлява интересна концепция. С многобройните игри с опцията „създай свое ниво“ и успешното заглавие на Mario Maker на Nintendo, изградено около същата предпоставка, изглежда, че все пак може да е имало пазар за подобен род неща.
8 Bandai HET (1993)
Bandai Namco Entertainment Inc. е широко известен днес като японски издател на видеоигри, отговорен за множество популярни франчайзи за игри, като Dark Souls, Naruto Shippuden: Ultimate Ninja Storm, Digimon Story, Ace Combat и Tekken, само за да назовем само няколко. Още през 1993 г. Bandai Co. се стреми да разшири обхвата си на пазара на конзоли с Bandai HET. Тази не толкова малка част от хардуера е проектирана като преносима игрална машина, способна да играе касети Super Nintendo Entertainment System (SNES).
Най-вероятно не желае да има друга конзола, състезаваща се със собствения си джобен компютър, The Gameboy, широко се спекулира, че Nintendo е извадил щепсела на тази конзола, преди изобщо да има шанса да види бял свят. Това е истински срам: въпреки че изглежда като архаичен и масивен лаптоп, Bandai HET изпълни вековната игрална мечта да изживее домашната конзола на път. Предвид размера на конзолата, както и липсата на успех на по-късните преносими игрални устройства на Bandai - WonderSwan и WonderSwan Color - е трудно да се каже дали HET би бил хит или не, но обединявайки се с харесванията на Nintendo със сигурност щеше да е голям преврат за игралната компания.
7 Atari Cosmos (1981)
Това ръчно игрално устройство е още един пример за неиздаван продукт на Atari. За разлика от доста голям брой конзоли в този списък, идеята за Atari Cosmos всъщност беше много по-вълнуваща от самия хардуер, но ако би работила както е рекламирано, тази преносима система със сигурност би могла да промени играта. Космосът е по същество опитът на Atari да навлезе в холографската технология. Всъщност, игралната компания заложи доста силно на тази технология, закупувайки всички права, имащи нещо общо с холографията.
С двуслойни холографски изображения, насложени върху движещи се светодиоди, Cosmos трябваше да бъде 3D-подобно игрово изживяване. Това, което обаче не беше рекламирано, беше фактът, че тази настолна система всъщност беше специална конзола, конзола с вграден игрален софтуер, оборудвана за възпроизвеждане на допълнителни заглавия. Всъщност всичките девет игри на конзолата бяха кодирани директно върху устройството, а касетите служеха само за добавяне на холографски изображения и специален изрез, за да се идентифицира за кой заглавие става дума. След някои отрицателни отзиви, Atari Cosmos беше изтеглен, преди да започне масово производство. Със само пет единици, за които е известно, че съществуват в света, тази част от историята на игрите се превърна в колекционерска вещ.
Така че, възможно е, ако това настолно устройство беше пуснато през 1981 г., то щеше да бъде голямо разочарование в игралната общност. Ако всъщност беше дал на геймърите качествено, подобно на 3D изживяване на игри на нотифицирана конзола, то със сигурност щеше да е хардуер, за който да пишат у дома. Това със сигурност е голямо „ако“, но оттогава Nintendo доказа, че 3D технологията в игрите работи с успеха на настоящата им преносима система, Nintendo 3DS, така че няма причина да мислим, че не би могла да се продава още в началото 1980-те.
6 Panasonic M2 (1997)
Горещо по петите на 3DO Interactive Multiplayer, домашна конзола за видеоигри, приветствана от списание Time като „Продукт на годината през 1993 г.“, наследник на високотехнологичното устройство беше обявен под формата на Panasonic M2. 3DO Interactive Multiplayer беше невероятно напреднал - толкова напреднал всъщност, че беше една от единствените домашни конзоли по това време, способна да работи с успешни портове за компютър и аркада като Myst и Star Control II. Освен това беше изключително скъп, като стартира с цена от $ 599. Тази съмнителна цена беше една от водещите причини 3DO да не успее да постигне търговски успех и в крайна сметка да доведе до смъртта на M2, преди изобщо да се появи на рафтовете на магазините.
Въпреки това, ако Panasonic M2 беше в състояние да предложи по-разумна цена, ние сме сигурни, че тази неиздавана конзола би могла да се възползва от успеха на своя предшественик. Дори се разпространяваха слухове, че бракуваният хардуер по-късно щеше да има DVD плейър, години преди Playstation 2 да излезе на пазара. В крайна сметка Panasonic и The 3DO Company не искаха да се конкурират с Playstation и Nintendo 64, след като бяха доминирани от Nintendo SNES и Sega Genesis в предишното поколение игри. Въпреки това, ние все още не можем да не се чувстваме, че Pansonic M2 е можел да бъде интересна конзола и малко здравословна конкуренция за двата японски игрални гиганта.
5 Indrema L600 (2001)
Още една интересна идея за конзола дойде под формата на Indrema L600. Тази домашна конзола щеше да е първата по рода си, работеща с операционната система Linux, и да не говорим, L600 щеше да е единствената игрална конзола с отворен код на пазара, позволяваща на потребителите възможността да наблюдават, променят и разпространяват софтуер. В допълнение, този игрален хардуер е проектиран да действа като мултимедиен център „всичко в едно“, включващ DVD плейър, CD плейър, сърфиране в мрежата, MP3 съхранение и вграден видеорекордер, подобен на TiVo. Сега, игрален хардуер днес може да се разглежда като медиен център, но през 2001 г. това беше нечувано.
Indrema L600 представи някои качествени идеи, които бяха малко по-напред, но в крайна сметка конзолата не успя да получи необходимото си финансиране. Паднал на около 10 милиона долара, проектът L600 беше прекъснат и дори ако тази конзола се появи на пазара, щеше да срещне сериозна конкуренция през 2001 г. В началото на новото хилядолетие пазарът на игрален хардуер беше претъпкан с Playstation 2 и Sega Dreamcast вече е наличен и точно зад ъгъла е GameCube на Nintendo и Xbox, въвеждането на Microsoft на пазара за домашни конзоли. Въпреки това, L600 на Indrema може да е бил достатъчно уникална идея, за да процъфти в началото на конзолната война в началото на 2000-те, намиране на публика и потенциално промяна на света на игрите.
4 Червена нефрит (2001)
Ръчните игри от известно време са доминиран от Nintendo пазар, но през 2001 г. конкуренцията изглеждаше да изправи главата си под формата на Red Jade. Нахлуването на Ericsson в игралния хардуер - много преди неговото подразделение за мобилни телефони и придобиването на компанията от Sony - дойде под формата на инвестиция от 10 милиона долара в преносимо, универсално устройство с кодово име Red Jade. Интересното е, че днес Red Jade действаше горе-долу като клетъчен телефон. Всъщност устройството включва MP3 възпроизвеждане на аудио, PDA функционалност, GPS поддръжка, безжична интернет връзка, сърфиране в мрежата, Bluetooth технология и о, да, възможности на мобилен телефон. От гледна точка на игрите конзолата на Ericsson представя графики, които съответстват на оригиналната Playstation. Като се имат предвид всички неща, това със сигурност не би било малко постижение за 2001 г.
Лесно е да се отпише тази конзола, като се има предвид, че повечето от нас днес имат в джобовете си много по-усъвършенствани версии на това игрално устройство под формата на смартфони. Въпреки това, Red Jade щеше да бъде първият по рода си и щеше да излезе почти шест години преди оригиналния iPhone. Преходът на Ericsson към мобилни телефони определено изглежда е имал много смисъл, но ние сме безумно любопитни за това какви биха били пазарите на игри и мобилни телефони днес, ако Red Jade излетя в началото на този век.
3 Екшън GameMaster (1991)
Active Enterprises имаше дядото на всички идеи в това ръчно устройство от 1991 г.: направете всички най-популярни игри достъпни за игра на една конзола, Action GameMaster. Това, разбира се, беше възвишено преследване, но такова, което би могло да бъде много успешно, ако беше проработило. Съвместим с Nintendo Entertainment System (NES), Super Nintendo Entertainment System (SNES), Sega Genesis и CD-ROM заглавия (всички чрез адаптери, които се продават отделно), Action GameMaster изглеждаше като едно гише за всички ваши игри нужди и на всичкото отгоре беше преносим. Освен това преносимото устройство за игри би имало 3.2-инчов цветен LCD екран, телевизионен тунер за гледане на любимите ви програми, вградено зарядно устройство за батерии и адаптер за запалка за моторизирани превозни средства.
За съжаление, колкото и да харесваше Action GameMaster, имаше и какво да не харесвате. Първо, конзолата беше масивна и вероятно не толкова преносима. Освен това днес се изчислява, че цената на дребно за такова устройство би била доста астрономическа. И все пак Action GameMaster имаше потенциал да бъде любим продукт на феновете, който с удоволствие бихме имали в нашите дневни, ако всъщност беше пуснат и не невероятно обемист.
2 Sega VR (1993)
Днес виртуалната реалност е приветствана от мнозина като следващото голямо нещо и въпреки това тази технология е почти популярна преди повече от двадесет години. В процес на разработка от Sega - ръководителят на изключително успешната конзола Sega Genesis - тази слушалка за виртуална реалност е планирана да бъде пусната както с аркадна, така и с домашна конзола. Както вече знаем днес, само аркадните слушалки наистина са стигали до потребителя.
Версията за домашна конзола на Sega VR е добавка към Sega Genesis (и потенциално Сатурн), стартираща с четири игри и цена от $ 200. Планирано да бъде пуснато през есента на 1993 г., а след това по-късно през пролетта на 1994 г., в крайна сметка беше обявено, че проектът Sega VR е отменен. Докато посочената причина за анулирането е опасението на Sega, че потребителите могат да намерят преживяването „прекалено реалистично“ и в крайна сметка да се наранят при движение, много по-вероятно е съобщенията за страничните ефекти на тестера, които включват главоболие и болест на движението, да са верни кауза.
Тъй като наскоро големите компании залагат големи с технологията за виртуална реалност (над 20 години по-късно), изглежда, че тази медия прави тласък на пазара. С компании като Google, Samsung, Sony и Oculus, които произвеждат продукти, които са или в магазините, или са на разположение за предварителна поръчка, изглежда вероятно тази технология да остане - въпреки липсата на ранни потребители. Въпреки това, представете си колко по-нататък бихме могли да бъдем, ако Sega популяризира виртуалната реалност още в средата на 90-те.
1 Nintendo / Playstation SNES-CD (1993)
SNES-CD - известен също като Nintendo Playstation или Super Disc - е може би най-известната конзола в този списък. Представлявайки сътрудничество между Nintendo и Sony, SNES-CD е периферно устройство, базирано на компактдискове за вече популярния SNES. Осъзнавайки, че бъдещето на конзолните игри се случва на дискове, а не на касети, инженер на Sony на име Кен Кутараги започва работа по добавка към SNES, която ще позволи на системата да играе игри на CD. В крайна сметка беше подписан договор както от Nintendo, така и от Sony и разработката започна на гореспоменатата конзола.
Неспособни да постигнат някакъв вид споразумение относно контрола и лицензирането, обаче, двете компании започнаха да се отдалечават. Всъщност Nintendo, без да знаят почти всички в бранша, се обърна към съперника на Sony (Philips), за да се обедини за проекта SNES-CD. Почти по същото време Nintendo обяви партньорството си с Philips, Sony обяви собствена конзола, озаглавена Playstation. Останалото, както се казва, е история.
Nintendo не само беше създал враг, но и позволи на яростен конкурент да процъфти. Оттогава Sony произвежда още няколко конзоли, повечето от които са сред най-продаваните и високо ценени за всички времена. Ако само тези две компании бяха играли добре, геймърите може да се радват на плодовете на проспериращо партньорство между двата индустриални гиганта, но както е в момента, това със сигурност не е така. Въпреки това, конкуренцията поражда иновации, така че макар и да е жалко, че Sony и Nintendo не успяха да примирят различията си, поне потребителите имат повече възможности на отворения пазар.
Кои са някои от любимите ви неиздавани конзоли за видеоигри? Не забравяйте да ни оставите тук в раздела за коментари.