Ricki and the Flash е полузапечена комедия / драма, но актьорският състав (включително застаряващия рокер на Мерил Стрийп) го прави очарователен.
Ricki and the Flash играе ролята на Мерил Стрийп в ролята на „Ricki Rendazzo“, по-възрастна музикантка, която отдавна се е отказала от семейния си живот в преследването на рокендрол звездата; в наши дни Рики прекарва нощите си, изпълнявайки се за малка, макар и лоялна тълпа в калифорнийския бар с групата си The Flash. Когато бившият съпруг на Рики Пийт (Кевин Клайн) иска помощ за грижата за дъщеря им Джули (Мами Гъмър) - която претърпява срив, след като е била изхвърлена и разведена от съпруга си - Рики се съгласява и прави дългото пътуване през страната до Индианаполис, да види семейството, което е оставила след себе си.
След това Рики бавно, но сигурно започва да възобновява връзките си с Джули и Пит, въпреки че възниква още по-голяма неловкост, когато тя се събира с двамата си пораснали синове, Джошуа (Себастиан Стан) и Адам (Ник Уестрат) - както и съпругата на Пийт, Морийн (Одра Макдоналд). Въпреки това, с насърчение от своя съотборник и бъдещ любовник Грег (Рик Спрингфийлд), Рики отказва да се откаже от този втори шанс да оправи нещата с децата си.
Рики и светкавицата е написана от Диабло Коди, който избухна (и спечели Оскар) за сценария си за Джуно през 2007 г., макар че реакциите на нейната сценаристка работа оттогава (на такива филми като Тялото на Дженифър и младите възрастни) със сигурност са по-спорни. Гласът на разказвача на Коди прониква силно в Рики, прониквайки във филма с моменти на сериозна семейна драма, както и с разбирам културно наблюдение; където както на Коди, така и на носителя на Оскар режисьорът на Рики Джонатан Дем („Мълчанието на агнетата, възлюбени“) не достига с представянето на темите и идеите на филма. Справедливо е да мислим за Рики и Светкавицата като за по-малко изискания роднина на Джуно на Коди и Рейчъл на Деме, която се жени.
Персонажът на Рики е освежаващо разхвърлян и многостранен герой (благодарение на комбинацията от писането на Коди и изпълнението на Мерил Стрийп), но останалите герои на филма се чувстват краткотрайно променени по отношение на тяхното развитие. Във веригата на Рики и актьорския състав на Flash няма слабо звено, що се отнася до тяхната актьорска игра, но повечето от ролите им не са достатъчно дълбоки, за да възлизат на повече от относими, но в същото време познати (превод: стереотипно) архетипи. Сценарият на Коди засяга и редица полезни въпроси (относно семейството, избора на кариера на жените и т.н.), но има тенденция да го прави чрез тежки диалози, повече от сравнително фини техники за разказване на истории. Както споменахме по-рано, проблемът е в представянето, а не в съдържанието.
Посоката на Demme за Ricki and the Flash помага да се изгладят някои от бръчките в сценария. Визуално Деме и операторът Деклан Куин (Прием) внимателно различават света на Рики и нейните колеги от типа „сини яки“ (който е заснет с ръчни и по-натуралистични движения на камерата) от света на белите якички на нейното семейство (който е по-внимателно рамкиран) и полиран по отношение на стила на заснемане), като същевременно извади солидни изпълнения от актьорския състав. В същото време Дем е виновен за преиграването на комедията на културния сблъсък на филма, разчитайки на изрязвания на ситком на реакционни кадри на зрители, скандализирани от Рики и нейния нетрадиционен начин; същото важи и за поп-културния коментар на филма (насочен към теми, вариращи от съвременните летищни разпоредби до селфита), който има тенденция да бъде смешен, но хамс.
Стрийп, за изненада, върши силна работа тук, придавайки емоционална тежест (както и солидно пеене в реално време и свирене на китара) на героя на Рики, което я прави запомняща се протагонистка и акцент във филма. Сцените на Стрийп с Рики Спрингфийлд също пропукват, тъй като актьорът / музикантът внася емоционална автентичност в ролята си (дори когато води диалог на носа) и той се радва на спокойна романтична химия на екрана със Стрийп. Двамата доставят редица вълнуващи предавания на популярни песни - стари и нови - със своята група (достатъчно, че Рики и Флаш в някои моменти наподобяват мюзикъл на джубокс), включително покойния Рик "Rick the Bass Player" Rousa. Същите тези музикални последователности обаче са нож с две остриета, тъй като отнемат време, което би могло да се използва за повече сюжетно / тематично развитие.
Междувременно Стрийп и Мами Гъмър (реалната дъщеря на Стрийп) имат доста натуралистична екранна химия, дори докато играят двойка майка-дъщеря, която е много различна от тях самите. Гъмър също се установява добре в емоционално суров обрат като Джули, герой, чийто срив я накара да бъде напълно апатична към социалните норми и желае да говори неудобните истини, около които танцуват всички останали. Ако на Джули (и нейните дългогодишни емоционални проблеми) се даде малко повече развитие, тя би била толкова добър герой, колкото Рики и съименникът на Flash.
Другите деца на Рики не получават толкова много време за разработка или екран, колкото Джули, но актьорите Себастиан Стан (Капитан Америка: Зимният войник) и Ник Уестрате ( Търн ) изнасят автентични представления все едно. По същия начин Кевин Клайн (Последен Вегас) и Одра Макдоналд (Частна практика) придават достоверност на съответните им роли, придавайки известна емоционална тежест на персонажи с основни личности от тип А - трудолюбивия, но мил, бивш съпруг и подкрепящия, добре съставена, мащеха, която никога не е получила дължимата си заслуга от Рики - и по-специално да се възползва максимално от екранното си време със Стрийп.
Ricki and the Flash е полузапечена комедия / драма, но актьорският състав (включително застаряващия рокер на Мерил Стрийп) го прави очарователен. В много отношения Рики (филмът) прилича на своя съименник; и двамата са разхвърляни и странни по някакъв начин възхитителни и объркващи, но те са толкова отворени и непримирими относно това, което са, че е трудно да не ги харесате - поне малко, така или иначе. Филмът не е задължителен за гледане по кината, но за тези от вас, които са упорити фенове на Мерил Стрийп, тук има достатъчно, за да оцените, че можете да се насладите на нейната музикална мелодрама на големия екран, недостатъци и всичко останало.
РЕМАРКЕ
Ricki and the Flash сега играе в американските театри. Той е дълъг 102 минути и е класиран PG-13 за тематичен материал, кратко съдържание на наркотици, сексуалност и език.
Кажете ни какво мислите за филма в раздела за коментари!
Нашият рейтинг:
2,5 от 5 (доста добър)