The Wind Rises е най-новото (и до по-нататък последното) 2D анимационно предложение от съоснователя на Studio Ghibli Хаяо Миядзаки - спечелилия Оскар японски режисьор, чиито кредити включват My Neighbor Totoro, Princess Mononoke и Spirited Away. Последният му проект е полу-измислен мемоар за Жиро Хорикоши, изобретателя на нулевия изтребител Mitsubishi A6M и други японски дизайни на изтребители, които са били използвани през Втората световна война.
Историческата драма на Миядзаки ще излезе в САЩ през следващата година (гледайте трейлъра), малко преди провеждането на церемонията по връчването на 86-тата годишна награда на Академията. Wind Rises със сигурност е силен претендент в категорията за най-добър анимационен игрален филм „Оскар“ тази година, заедно с компютърно анимирания мюзикъл Frozen (продуциран от „Дисни“, който разпространява филма на Миядзаки в домашни условия). Не е изненада, артистичните достойнства на Wind Rises са се доказали повече от достатъчно, за да осигурят впечатляващ актьорски състав за английската версия, която ще се появи в Щатите.
Според USA Today, американският гласов актьорски състав включва Джоузеф Гордън-Левит (Дон Джон) като главен герой Джиро, като Емили Блънт (В гората) изразява болния обект на обич на Джиро, Нахоко и съпруга / актьора на Блънт Джон Красински (The Офис) заема своя вокал на Honjo, приятел на колежа в Джиро и любител на авиацията.
Други забележителни членове на гласовите актьори за вдигания на вятъра включват Стенли Тучи (Игрите на глада: Ловещ огън), Манди Патинкин (Родина), Уилям Х. Мейси (Безсрамен), Мей Уитман (Перките да бъдеш Wallflower), Илия Ууд (Маниак), режисьор / актьор Вернер Херцог (Джак Ричър) и икона на актрисата от 80-те / 90-те години Дженифър Грей (Ден на разстояние от Ферис Буелър, мръсни танци).
Когато са интервюирани, Левит и Блънт засипват вдигането на вятър с нищо друго освен похвала, по отношение на това как смесва Миядзакианския импресионизъм - чрез мечтаните последователности, където Жиро се бори с най-съкровените си чувства, било то любовта към Нахоко, страстта към кариерата му или вината за унищожението на живота, създаден от неговите изобретения - с по-обоснован сюжет, който се занимава с много разпознаваеми (и достъпни) човешки теми (ефектите на войната, взаимоотношенията, стремежите срещу реалността и т.н.).
Блънт, по-специално, подчерта, че ако Wind Rises се окаже лебедна песен на Миядзаки, тогава нейното послание е подходящ камък за кариерата му:
„„ Трябва да живеем “е линия, която публиката ще чуе във филма. Именно поради нашите загуби и постиженията ни, сякаш сме съпричастни с мечтите си, трябва да живеем. Това е наистина дълбоко послание за много хора."
От по-малко обнадеждаващата страна на нещата: Вятърните възходи бяха критикувани за представянето на някои аспекти от миналото на Япония като по-приятни и / или плъзгащи се по определени събития (известна още като история на измиване на бялото). Освен това, обикновено има разделяне между предпочитанията на аудиторията за различните версии на филмите на Миядзаки, тъй като някои киномани имат голяма полза от оригиналния разрез (с английски субтитри) - а не от английския дубъл - и това ще повлияе на касата на функцията, дори и в ограничено издание в САЩ.
Тези проблеми настрана - да видим как това може да е последният поклон на Миядзаки - все още има достатъчно повече причина, за да могат северноамериканските фенове на филмовия производител да се включат и да видят вдигания на вятъра в театрите.
_____
Вятърът се издига в американските театри на 21 февруари 2014 г.